Силата, която ни крепи и ни тласка в нашето приключение наречено живот,е уникална за всеки един от нас, но и има нещо общо. Тя ни кара да търсим,да желаем и да постигаме по-доброто. Тя ни кара да мечтаем и да мислим,да сме готови да п...

Събудих се. Станах. Отидох до банята и се огледах в огледалото. Човекът, който ме погледна от него, беше страшен. "Това аз ли съм?"-Попитах се.  Умореното лице, торбичките под очите, но най-странното беше, че не това ме плашеше. Замислих...

Кръвожадният звяр, който обитаваше нощта, беше излязъл за среднощната си закуска. Той се прокрадваше безшумно и ловко, през терена в който ловуваше, без никой да съумее да го види. Той беше както свиреп така и хитър. Неговите умения бяха...

В близкото село дом на странни людя. Живя там, един, човек безименен. Живя, без да се замисля за околните. Той беше сам. Той живя сам. Нямаше с кой да споделя своите незгоди, но и нямаше кой да отнема неговите радостни събития. Той б...

През една зимна нощ, се случи нещо, смятано от някои хора за напълно обикновенно, но за мен и някои други то беше незабравимо. Дали коледният дух повлия на преценката ни или просто това нещо действително беше необикновенно, ще разберем п...

В красивото утро нашият герой и приятел съзря своя талант, който се отразяваше в небето, в което той беше забил своя поглед и своето въображение. Там сред облаците той виждаше себе си в най-различни форми. Най-различни личности носещи...

През денят на отмъщението всичко изглеждаше идеално. Замисълът беше ясен, целта постижима. Усещах, как света се простира в рамките на дланта ми. Усещането за превъзходство и власт е толкова опияняващо, че всеки би се поддал под мощта,...

В града на разрухата се случваше нещо странно. Вместо обичайните разрухи в момента се строеше. Нещото започваше да се извисява като кула над останалата част от града. Кула на надеждата и на отчаянието, кула която беше и добро и зло. Ж...

Когато времето беше спряло, а денят се губеше заедно със сенките на нощта, оставаше само чувството, нуждата, желанието... Нашият герой беше попаднал в този свят изпълнен от екзтаз и тъга. В действителност времето не беше спряло. Той с...

В обществото на раздора, което беше обладано от отчаяние и мъка, седеше един младеж. Младеж, който не беше на себе си, сякаш паднал от небето, той стоеше и се взираше в невероятният град, където се намираше. Участващите в това общест...