Прочетен: 379 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.02.2011 02:01
В града на разрухата настъпваха промени и кулата беше символ на това. Тя по-скоро се бъркаше в съзнанието на хората, от колкото да служи за някаква дейност. Тя беше по-силно оръжие от бомба или автомат. Тя караше хората да полудяват, всявайки смут и безредици. Нейната мистична сила караше празните шушулки, живеещи в този град, да се превърнат в хора. Те започваха да мислят със собствените си мозъци, да чуват собствените си желания и страхове. Бездушните същества вече бяха минало. Никой не можеше да забрави или пренебрегне реалността. Цялата система беше срината. Нямаше икономика, нямаше пари, нямаше управляващи и управлявани. Всичко се беше свело до първичното до естественото. Възможно ли беше това да е правилният подход? Ако е правилният подход, то кой беше построил кулата? Кой беше предизвикал прераждането на жителите на града? А дали го беше направил, знаейки, какво ще се случи? Всички тези въпроси са нещата, за които нямам отговор.
Кой го беше предизвикал, може би нямаше значение. Важен беше резултата! Въпросът, който би имал най-голямо значение, би бил: "Какво би предизвикало същият резултат в моят град?" А градът е метафора, той е различно нещо за всеки. За някои то е съзнанието, за други то е душата, а за трети то е животът. Това е въпросът, на който трябва да намерим отговора. Мнозина са опитали, някои са успели да го открият, но те са в миналото. Дойде нашето време. Промените зависят от нас!