Кръвожадният звяр, който обитаваше нощта, беше излязъл за среднощната си закуска. Той се прокрадваше безшумно и ловко, през терена в който ловуваше, без никой да съумее да го види. Той беше както свиреп така и хитър. Неговите умения бяха ненадминати. Този звяр беше върховният хищник, който разяждаше плътта на жертвите си, а костите им оставаха, като единственото доказателство, че те са съществували. Най-силното му оръжие беше потайността. Той беше неизвестен на жителите. Той беше мита, с който приспиват децата. Ние го смятахме за измислица, а може би грешахме.
През нощта, в която действието се развиви, звярът бешенабелязал своята жертва, както винаги той я изучаваше. Изучаваше навиците и и нейните спонтанности. Понякога този процес отнемаше месеци, понякога дни, а може би и часове. След няколко дена хищникът беше опознал своята жертва достатъчно за да предприеме действие. На следващата нощ той издебна плячката си и я зграбчи. Звярът беше безпощаден. Неговата жертва загуби облик след няколко минути в смъртоностна целувка със съществото. Тя вече нямаше да се притеснява за нищо. Това беше нейното избавление от света. В тази странна светлина хищникът се превръща в спасителят. Този свиреп и безпощаден звяр, който отнемаше живота на хората, ние наричахме Смъртта. Смъртта е нашият край и нашето начало. тя ни дебне иззад ъгъла и чака  нашите грешки. Без да можеш да я видиш, да я чуеш, камо ли да я избегнеш.  За това тя е върховният хищник, от който не трябва да те е страх. Смъртта ще  дойде, когато тя реши и ти не можеш да направиш нищо по върпоса. Затова живей,  както на теб ти харесва. Така или иначе краят не зависи от теб.