След 1989 година едни и същи хора се въртят в управляващите ни партии. Хора компрометирани, с меко казано спорни изказвания и действия продължават, да заемат високи првителствени постове. Политическата картина за последните години показва безумието на един народ, зажаднял за спасение. Неведнъж политически партии печелят избори, броени месеци след като биват учредени. Тези партии влагат огромни парични ресурси, за да могат, да представят себе си, като реална алтернатива на статуквото. Странното в ситуацията е, че хората не се питат „откъде дойдоха парите“. Представителите избрани, да защитават интереса на народа, са преди всичко обвързани от предизборните обещания, дадени към техните спонсори. А къде остава интереса на народа? Съмнявам се, дори да е на второ място. Личните облаги, НАТО, ЕС, емигранти, Турция и т.н. сякаш са по-важни, отколкото благосъстоянието на българинът. И докога така? Ще чакаме ли поредният благодетел, който да ни оправи? Я за 800 дни, я за по-малко. Има нужда от промяна, с това, мисля, никой не би спорил. Досегашният политически елит показа, на какво е способен. Тези хора израстнали в една друга, правова България, сега се възползват от новите капиталистически възможности. В същото време съществува едно цяло поколение, за което кризата не е спирала, от както са се родили. Това поколение проклина обстоятелствата, натрапената им реалност, която не са имали шанса да оформят. Те мечтаят за една по-стабилна България, в която да изживеят дните си. Това е поколение закърмено със суровия реализъм на променящата се действителност. Битката все още не е загубена, но е време, да разкрием истинският противника. „Знай противника си и знай себе си, не трябва да се страхувате и от резултата на сто битки" – Сун Дзъ.